Tatars in Bulgaria

от **AlperenKIRIM** на Чет Мар 29, 2007 11:59 pm

ЕТИМОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО САМОНАЗВАНИЕ

Досега са правени много опити за разгадаване на значението на думата "БЪЛГАРИН" (БЪЛГАР, БУЛГАР, БАЛКАР и пр. варианти), но те не са се увенчавали с успех. Главните причини са, че или е тълкувана през не-алтайски езици и/или е разчленявана неправилно на "БЪЛГ" и "АР", а не на "БЪЛ" и "ГАР".

Изхождайки от презумпцията, че прабългарите са говорили на език, сходен с днешния чувашки (Р-Л език), успях да изведа следното значение, което смятам за напълно естествено и реално.

Първата сричка е "БЪЛ". Имаме варианти "БУЛ", "БАЛ", "БОЛ" Изхождайки от това, че първоначалното звучене е било "БАЛГАР", а след това е потъмняло в "БЪЛГАР", извеждам БАЛ (с по-късната му форма БЪЛ-) от ОБЩОТЮРКСКОТО "БАШ" = "ГЛАВА, ГЛАВЕН, ГЛАВАТАР, ВОДАЧ, ВОДЕЩ". Това потъмняване се отбелязва за татарския, башкирския и, което ни интересува най-много - древно-чувашкия.

Ето какво пише по темата Н.З. Гаджиева:
"В татарском, башкирском и древнечувашском языках произошел переход /a/ в первых слогах многих слов в лабиализованное, отодвинутое назад /?/, ср. *кара 'черный', др.-тюрк., казах. кара, но тат. к?ра; *?т 'лошадь', др.-тюрк., тур., азерб., казах. ат, но тат., башк. ?т и т.д. Произошел также переход /a/ в лабиализованное /o/, типичный для узбекского языка, ср. *баш 'голова', узб. бош."
ИЗВОР:
http://www.philology.ru/linguistics4/gadzhiyeva-90.htm

В З-Ш тюркските езици освен "БАШ" имаме и варианти с: "БАС", "ПАШ" или узбекското "БОШ" (това също се обяснява малко по-горе и дава прекрасен пример за преходите на "А" в "Ъ" (българ) или "О" (болгар) и пр.)

Какво още имам за доказателство освен днешните родствени форми :

-Баш
-Бас
-Бош
-Паш
-Пуш
?

Естествено това е ПРАТЮРКСКАТА ФОРМА НА ДУМАТА - "БАЛ" / "БАЛЧ". В реконструираният древнотюркски език доста от думите са си във варианта Р-Л, което показва, че наистина БУЛГАРСКАТА ГРУПА (хазарски, прабългарски и чувашки) се е отделила според данните на историята и глосохронологията от останалото тюркско население и по този начин е запазила тази си характеристика, докато другите езици са се развили (променили) до З-Ш:

ИМАМЕ ПОДОБНЕ ПРИМЕР С

1. "ШАРАН", което стои доста по-близко до пратюркската форма "САРЮГАН", отколкото общотюркското днешно "САЗАН".

2. "ЧОЛ" (чувашки - "КАМЪК"), което се противопоставя на останалите общотюркски - ТАШ, ТЪШ, ДАШ, ТАС, ТОШ, но се доближава до ПРАТЮРКСКОТО "ДИЪЛ" и праалтайското "ТЬОЛИ".

3. "ХЪР" (момиче) - "КЪЗ"

Освен доказателството, че като Р-Л език прабългарският е запазил за "Главен, глава, водещ и пр." Л-формата "БАЛ" ("БЪЛ") , която си съответства на пратюркското "БАЛ-/ БАЛЧ-", ще приведем и още по-широки - АЛТАЙСКИ РОДСТВЕНИ СЪОТВЕТСТВИЯ:

1. Корейското "МЪРИ" ("МОРИ", "БОРИ", "БЪРИ"). Знае се, че в корейския "Р" и "Л", често са преходими (графично се изобразяват с една и съща буква дори), както е и известно, че често "М" прехожда в "Б". Например при названието на БАЛКАРЦИТЕ - "МАЛКАР/МАЪЛКАР". Ето защо имаме реално съответствие между прабългарското ГЛАВНО/ГЛАВА - БЪЛ/БАЛ/БОЛ/БУЛ с корейското МОРИ/МЪРИ/БОРИ/БЪРИ.
2. Предполагаема древно-японска форма за ГЛАВА - "МУСИ" , "ПУСИ".
2. Праалтайската форма - "МЪЛ-ЧУ", от която следва пратюркската БАЛ-/БАЛЧ- и по-сетнешните БАШ, БОШ, БАС, ПАШ и, както виждам прабългарската БАЛ-/БЪЛ- /БУЛ-/БОЛ-/МАЛ-

______

ВТОРАТА СРИЧКА - "ГАР" се явява в разновидност "КАР" (при "БАЛКАР", "МАЛКАР"), а според някои и като ГУР в "Оногур", "Утигур", "Кутригур".

Това "ГАР" означава според някои "КЛАН", "РОД", "НАРОД", "ХОРА", "МАСА" и пр.

Нека да намеря сходните, родствени форми из тюркските и алтайските езици:

1. Имаме аналог с ДЖУН-ГАР. "ГАР" буквално на монголски значи "РЪКА", но под това се е разбирало военно-административно - НАРОД, ВОЙСКА
На тюркски имаме формите:

-КАР
-КАРА
-ГАРИ
-ХЪР

2. Имаме си и близки думи със значение на ПЛЕМЕ, РОД:

а/ Съответствието по закона Р-Л : З-Ш
на общотюркското ОГУЗ, ГУЗ, ГЪЗ, КЪЗ - обозначаващо даден народ - например КЪР-ГЪЗ (киргиз), т.е. ГАР=ГАЗ;ГЪЗ,ГУЗ.
б/ На старояпонски имаме думата У-КАРА с вариант УГАРА, което значи КЛАН, СЕМЕЙСТВО и се сближава по смисъл и звучене с прабългарското "ГАР". На съвренен японски имаме сходната дума "КУРАН".
в/ На пракорейски РОД, КЛАН е "УР", а РОДНИНИ е "КЙЪРЪЙ", на среднокорейски - "КЙЪРЕ"

3. Имаме и близки думи със значение СЕМЕЙСТВО, СБОР, СЪБРАНИЕ (на хора):

а/ Праалтайска форма "КАЛА"
б/ Тунгусо-манджурска - "КАЛ-"
в/ Японска - "КАРА"
г/ Тюркското (Башкирско) "КОР", което значи политическо събрание на хора.

4. Имаме подобие и с ЧОВЕК, НАРОД:

ЕРЕН - пратюркски
ХАРАН - прамонголски

5. Някои лингвисти извеждат името КОРЕЯ ( идващо от едно от древните кралства - КОГУРЬО) от алтайски езици, при които КОР, ХОР, значи ХОРА.
От всичко това се стига до заключението, че "ГАР" значи нещо от типа на КЛАН, РОД, НАРОД, ОБЕДИНЕНИЕ ОТ ХОРА, в най-общ смисъл, което е обозначавало нацията в онези времена, изговаряна с този соционим.
Според различни историци прабългарите са заемали водещи позиции в различни държавни обединения или са правели опити да заемат такива. Ето защо можем да сме сигурни, че:
"БЪЛ-ГАР", означава "ГЛАВЕН НАРОД".

______________

ЛИЦЕНЗ:

<a rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/"><img alt="Creative Commons License" style="border-width: 0" src="http://creativecommons.org/images/public/somerights20.png"/></a> Произведението произведение ползва условията на <a rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/">Криейтив Комънс лиценз</a>.

от **Далай_татар** на Сря Авг 29, 2007 10:21 pm

AlperenKIRIM написа:ЕТИМОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО САМОНАЗВАНИЕ

Досега са правени много опити за разгадаване на значението на думата "БЪЛГАРИН" (БЪЛГАР, БУЛГАР, БАЛКАР и пр. варианти), но те не са се увенчавали с успех. Главните причини са, че или е тълкувана през не-алтайски езици и/или е разчленявана неправилно на "БЪЛГ" и "АР", а не на "БЪЛ" и "ГАР".

Изхождайки от презумпцията, че прабългарите са говорили на език, сходен с днешния чувашки (Р-Л език), успях да изведа следното значение, което смятам за напълно естествено и реално.

Първата сричка е "БЪЛ". Имаме варианти "БУЛ", "БАЛ", "БОЛ" Изхождайки от това, че първоначалното звучене е било "БАЛГАР", а след това е потъмняло в "БЪЛГАР", извеждам БАЛ (с по-късната му форма БЪЛ-) от ОБЩОТЮРКСКОТО "БАШ" = "ГЛАВА, ГЛАВЕН, ГЛАВАТАР, ВОДАЧ, ВОДЕЩ". Това потъмняване се отбелязва за татарския, башкирския и, което ни интересува най-много - древно-чувашкия.

Ето какво пише по темата Н.З. Гаджиева:
"В татарском, башкирском и древнечувашском языках произошел переход /a/ в первых слогах многих слов в лабиализованное, отодвинутое назад /?/, ср. *кара 'черный', др.-тюрк., казах. кара, но тат. к?ра; *?т 'лошадь', др.-тюрк., тур., азерб., казах. ат, но тат., башк. ?т и т.д. Произошел также переход /a/ в лабиализованное /o/, типичный для узбекского языка, ср. *баш 'голова', узб. бош."
ИЗВОР:
http://www.philology.ru/linguistics4/gadzhiyeva-90.htm

В З-Ш тюркските езици освен "БАШ" имаме и варианти с: "БАС", "ПАШ" или узбекското "БОШ" (това също се обяснява малко по-горе и дава прекрасен пример за преходите на "А" в "Ъ" (българ) или "О" (болгар) и пр.)

Какво още имам за доказателство освен днешните родствени форми :

-Баш
-Бас
-Бош
-Паш
-Пуш
?

Естествено това е ПРАТЮРКСКАТА ФОРМА НА ДУМАТА - "БАЛ" / "БАЛЧ". В реконструираният древнотюркски език доста от думите са си във варианта Р-Л, което показва, че наистина БУЛГАРСКАТА ГРУПА (хазарски, прабългарски и чувашки) се е отделила според данните на историята и глосохронологията от останалото тюркско население и по този начин е запазила тази си характеристика, докато другите езици са се развили (променили) до З-Ш:

ИМАМЕ ПОДОБНЕ ПРИМЕР С

1. "ШАРАН", което стои доста по-близко до пратюркската форма "САРЮГАН", отколкото общотюркското днешно "САЗАН".

2. "ЧОЛ" (чувашки - "КАМЪК"), което се противопоставя на останалите общотюркски - ТАШ, ТЪШ, ДАШ, ТАС, ТОШ, но се доближава до ПРАТЮРКСКОТО "ДИЪЛ" и праалтайското "ТЬОЛИ".

3. "ХЪР" (момиче) - "КЪЗ"

Освен доказателството, че като Р-Л език прабългарският е запазил за "Главен, глава, водещ и пр." Л-формата "БАЛ" ("БЪЛ") , която си съответства на пратюркското "БАЛ-/ БАЛЧ-", ще приведем и още по-широки - АЛТАЙСКИ РОДСТВЕНИ СЪОТВЕТСТВИЯ:

1. Корейското "МЪРИ" ("МОРИ", "БОРИ", "БЪРИ"). Знае се, че в корейския "Р" и "Л", често са преходими (графично се изобразяват с една и съща буква дори), както е и известно, че често "М" прехожда в "Б". Например при названието на БАЛКАРЦИТЕ - "МАЛКАР/МАЪЛКАР". Ето защо имаме реално съответствие между прабългарското ГЛАВНО/ГЛАВА - БЪЛ/БАЛ/БОЛ/БУЛ с корейското МОРИ/МЪРИ/БОРИ/БЪРИ.
2. Предполагаема древно-японска форма за ГЛАВА - "МУСИ" , "ПУСИ".
2. Праалтайската форма - "МЪЛ-ЧУ", от която следва пратюркската БАЛ-/БАЛЧ- и по-сетнешните БАШ, БОШ, БАС, ПАШ и, както виждам прабългарската БАЛ-/БЪЛ- /БУЛ-/БОЛ-/МАЛ-

______

ВТОРАТА СРИЧКА - "ГАР" се явява в разновидност "КАР" (при "БАЛКАР", "МАЛКАР"), а според някои и като ГУР в "Оногур", "Утигур", "Кутригур".

Това "ГАР" означава според някои "КЛАН", "РОД", "НАРОД", "ХОРА", "МАСА" и пр.

Нека да намеря сходните, родствени форми из тюркските и алтайските езици:

1. Имаме аналог с ДЖУН-ГАР. "ГАР" буквално на монголски значи "РЪКА", но под това се е разбирало военно-административно - НАРОД, ВОЙСКА
На тюркски имаме формите:

-КАР
-КАРА
-ГАРИ
-ХЪР

2. Имаме си и близки думи със значение на ПЛЕМЕ, РОД:

а/ Съответствието по закона Р-Л : З-Ш
на общотюркското ОГУЗ, ГУЗ, ГЪЗ, КЪЗ - обозначаващо даден народ - например КЪР-ГЪЗ (киргиз), т.е. ГАР=ГАЗ;ГЪЗ,ГУЗ.
б/ На старояпонски имаме думата У-КАРА с вариант УГАРА, което значи КЛАН, СЕМЕЙСТВО и се сближава по смисъл и звучене с прабългарското "ГАР". На съвренен японски имаме сходната дума "КУРАН".
в/ На пракорейски РОД, КЛАН е "УР", а РОДНИНИ е "КЙЪРЪЙ", на среднокорейски - "КЙЪРЕ"

3. Имаме и близки думи със значение СЕМЕЙСТВО, СБОР, СЪБРАНИЕ (на хора):

а/ Праалтайска форма "КАЛА"
б/ Тунгусо-манджурска - "КАЛ-"
в/ Японска - "КАРА"
г/ Тюркското (Башкирско) "КОР", което значи политическо събрание на хора.

4. Имаме подобие и с ЧОВЕК, НАРОД:

ЕРЕН - пратюркски
ХАРАН - прамонголски

5. Някои лингвисти извеждат името КОРЕЯ ( идващо от едно от древните кралства - КОГУРЬО) от алтайски езици, при които КОР, ХОР, значи ХОРА.
От всичко това се стига до заключението, че "ГАР" значи нещо от типа на КЛАН, РОД, НАРОД, ОБЕДИНЕНИЕ ОТ ХОРА, в най-общ смисъл, което е обозначавало нацията в онези времена, изговаряна с този соционим.
Според различни историци прабългарите са заемали водещи позиции в различни държавни обединения или са правели опити да заемат такива. Ето защо можем да сме сигурни, че:
"БЪЛ-ГАР", означава "ГЛАВЕН НАРОД".

______________

ЛИЦЕНЗ:

<a rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/"><img alt="Creative Commons License" style="border-width: 0" src="http://creativecommons.org/images/public/somerights20.png"/></a> Произведението произведение ползва условията на <a rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/">Криейтив Комънс лиценз</a>.

Благодаря за публикацията на откритието ми тук! Сега ви запознавам с едно ново, което е още по-прякосвързано с татарите:

ЕТИМОЛОГИЯ НА “СЕГИЗ-ТОГИЗ” (“СИГИЗ-ТУГИЗ”) от Гесер Курултаев.

В зависимост от диалекта в България думата се изговаря по два основни начина дадени в заглавието. Независимо, обаче, от конкретната й фонетика, лесно открих, че прозлиза от кипчакски/къпчакски език (което я прави вероятно наследство от куманите или възникналите на тяхна база-татари или някой народ като печенегите, за които се предполага от някои автори, че са били кипчако-говорящи).
“Сегиз-тогиз” се употребява, когато искаме да каже “от време на време” или нещо от този сорт. Някои хора, например, влагат смисъла “горе-долу” или “непостоянно”, “нередовно” и пр. Етимологически СЕГИЗ = 8, а ТУГИЗ = 9; “Осем-девет”, това казваме и това би разбрал някой кипчако-говорящ като например казански татарин на чийто език “8-9” е “СИГЬЕЗ-ТУГЪЗ”(“sigez-tuğız”) и всички останали говорещи на подобни езици като балкарци, казахи, башкири, каракалпаци и др.
Думата не е турцизъм (на турски се произнася “СЕКИЗ-ДОКУЗ”), нито наследство от прабългарите (новопрабългарски, чувашки : “САГЪР-ТЪГЪР”).

<a rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/">
<img alt="Creative Commons License" style="border-width:0" src="http://i.creativecommons.org/l/by-nc-nd/2.5/bg/88x31.png" />
</a>
 Произведението
Етимология на "Сигиз-тугиз"("Сегиз-тогиз") създадено от
Гесер Курултаев (Георги Иванов Русев)) ползва
<a rel="license" href="http://creativecommons.org/licenses/by-nc-nd/2.5/bg/">Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни произведения 2.5 България договор</a>.
 Базирано на следната творба:
<a xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" href="http://pmgmontana.com/zoology/viewtopic.php?p=22642#22642" rel="dc:source">pmgmontana.com</a>

от **yezit** на Чет Авг 30, 2007 1:38 pm

има ли в кипчашките езици подобен фразеологизъм? Според мен това сегиз тогиз си е чиста новобългарска конструкция и идва от показателните форми за време сега тогава. Като цяло кипчашките елементи в българския език са доста ограничени. За среднобългарския (12-14 век) те се изчерпват с два етнонима: кумани, татари, доста повече антропоними (най-вече името Алдимир, което е доста популярно в БГ през този период, но може и днес да се срещне под формата Димир) и възможно няколко административни титли, които се срещат в грамотите на българските царе от 13-14 век, но този проблем все още не е достаъчно добре изяснен. В новобългарския кипчашките елементи са повече, но като цяло нямат общобългарско, а по-скоро диалектно разпространение. Интересно е, че в говора на помаците от Родопите се срещат подобни кипчашки елементи. Тук ще дам един пример - помаците за майка и баща употребяват думите анайка и бубайко, които ми се струват, че имат кипчашки произход. Това може да се обясни с проникването на татарски групи от пазарджишкото поле.

Tatars in Bulgaria

ЕТИМОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО САМОНАЗВАНИЕ

ЕТИМОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО САМОНАЗВАНИЕ

Re: ЕТИМОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКОТО САМОНАЗВАНИЕ

Кой е на линия